Буксуването на преговорите между Атина и нейните кредитори прави все по-вероятно въвеждането на капиталов контрол в южната ни съседка. Гръцките спестители теглят с космическа скорост депозитите си от банките, като бизнесът и домакинствата са "дръпнали" 100 млрд. евро от 2009-а, от които 31 млрд. евро само от ноември 2014-а насам. Въпреки това, според данните на Централната банка на Гърция, в края на април е бил 142.8 млрд. евро, но тази сума към днешна дата може да е доста по-малка. Местните банки кредитори пък разчитат на над 80 млрд. евро от Фонда за извънредна ликвидна подкрепа (ELA), за да оцелеят, с други думи, финансовата помощ на Европейската централна банка е животоспасяваща за тях. Тя обаче може да пресъхне, ако ястребите в управителния съвет на ЕЦБ се наложат и успеят да извоюват рестрикции върху операциите на ELA. Което пък ще принуди правителството на премиера Алексис Ципрас да ограничи тегленията от банковата система. На 15 юни Якоб Функ Киркегард от Института за международна икономика "Пийтърсън" оцени на 65% шанса в Гърция да бъде въведен капиталов контрол.Това със сигурност ще се случи, ако страната пропусне плащане по дълга си (чийто общ размер е около 313 млрд. евро) (б. ред. - такова предстои към МВФ до края на месец юни). Тогава европейските централни банкери може да преценят, че гръцките кредитни институции нямат право на повече извънредни кешови инжекции, защото те са гарантирани с правителствени облигации и с гръцки държавни ценни книжа, включително и краткосрочни, а гарантът (гръцката държава) е неплатежоспособен. Или пък - като алтернатива, ЕЦБ може да приложи голям отбив от номинала на гръцкото обезпечение и по този начин да ограничи максималния потенциал на ELA.
Източник: http://www.banker.bg