Кредити

Гръцките банки ще се нуждаят от 20 млрд. евро при "частичен фалит" на страната

Германският план за удължаване на падежа на гръцките облигации ще принуди правителствата в еврозоната да осигурят допълнителни 20 млрд. евро, за да избегнат срив на банковата система в страната, се посочва в документ на финансовите министри на еврозоната. В него се предупреждава, че ще трябват допълнителни средства, за да може да се рекапитализират гръцките банки, ако се удължи падежът на книжата на страната - действие, което се класифицира от рейтинговите агенции като "частичен фалит", пише "Файненшъл таймс".

Допълнителната ликвидност ще бъде нужна, ако Европейската централна банка (ЕЦБ) не приеме облигациите за гаранция за финансиране на банките. В момента гръцките финансови институции разчитат на ЕЦБ за набавяне на ликвидност. Рейтинговата агенция Standard&Poor's намали рейтинга по облигациите на страната до ССС, което е с две стъпки над статут фалит.

Противниците на гръцкия фалит, сред които е ЕЦБ, предупредиха, че идеята на Берлин има своите недостатъци.

"Ако въпреки всичките опити да намалиш дълга и накрая предизвикаш фалит, то тогава трябва да финансираш цялата гръцка икономика", заяви Кристиан Нойер, директор на централната банка на Франция.

"Всичко на всичко разходите, изглежда, надхвърлят облагите", заяви управителят на италианската централна банка Марио Драги, който е следващият председател на ЕЦБ.

Финансовите министри на еврозоната се срещнаха вчера в Брюксел, като те обсъждаха евентуалното включване на частните инвеститори във втория спасителен пакет за Гърция. По този начин се търси одобрението на Германия, Холандия и Финландия, като същевременно не се провокира неконтролиран фалит на Атина.

Министрите обсъдиха три възможности за въвличането на частните облигационери. Най-драстичният от тях е доброволна замяна на книжа с такива с по-дълъг срок за погасяване, като целта е да се спечели време за Гърция, за да успее да се пребори с кризата. Германският финансов министър предложи удълженият падеж да бъде седем години.

Според изчисленията на европейските институции, ако бъде осъществено такова преструктуриране на 100% доброволно участие, на практика "ще се елиминира нуждата от допълнително финансиране в следващите пет и половина години". В момента Гърция има да получава 57 млрд. евро по първия спасителен пакет от 110 млрд. евро, който беше договорен през май миналата година и в който участват ЕЦБ, ЕК и Международният валутен фонд (МВФ). Но този план също така ще остави еврозоната отговорна за гръцката финансова система.

Вторият и третият вариант, които се обсъждаха от финансовите министри включва доброволно реинвестиране в книжа с наближаващ падеж. Този е предпочитан от ЕЦБ и Франция например, като е малко вероятно да доведе до понижение на рейтинга на облигациите и съответно до допълнително финансиране за банковия сектор на страната.

Източник: Dnevnik.bg

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: