Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основната лихва в еврозоната с 25 базисни пункта до 1.25% за първи път от началото на кризата в опит да удържи повишаващата се инфлация в еврозоната. Монетарната институция поддържаше лихвения процент на рекордно ниско равнище от май 2009 г. ЕЦБ повишава основната лихва за първи път от юли 2008 г. Тогава тя беше 4.25% и банката започна да я понижава, за да противодейства на кризата, стимулирайки финансовия сектор. Анализатори коментират, че вчерашното решение маркира началото на постепенно обръщане на стимулиращата политика.
"Това прави ЕЦБ първата централна банка на развита икономика, която повишава основната лихва, циментирайки репутацията й на всеотдаен борец срещу инфлацията", коментира икономистът от ABN Amro Ник Кунис.
Конкретният повод за решението на банката е ръстът на потребителските цени в еврозоната. Инфлацията се изкачи до 29-месечен връх от 2.6% през март при целева граница на ЕЦБ от 2%. Президентът на институцията Жан-Клод Трише намекна за повишението още в началото на март. На пресконференция след вчерашното заседание на управителния съвет на ЕЦБ той заяви, че банката продължава да следи инфлационните рискове отблизо.
По думите на Трише паричната политика остава "гъвкава". "Важно е да не допуснем ръстът на цените в последно време да увеличи инфлационния натиск в средносрочен план", каза още централният банкер.
ЕЦБ повиши още депозитната си лихва с 25 базисни пункта до 0.5% и тази, при която отпуска заеми на търговските банки, със същия размер до 2 на сто.
Въпреки повишението на цените обаче редица анализатори се обявиха против вдигането на лихвените проценти, тъй като икономиката на еврозоната все още не се е възстановила напълно.
Решението на институцията беше взето по-малко от 24 часа след като Португалия обяви, че ще поиска външна финансова помощ. Повишението може да окаже негативен ефект върху задлъжнелите членки на съюза, които срещат трудности при финансирането си от пазарите.
Все пак ръстът от 0.25% е прекалено малък, за да окаже значително въздействие. Анализатори коментират, че развитието на ситуацията ще зависи от това дали действието на ЕЦБ ще бъде еднократно, или ще бъде последвано от допълнително увеличение.
Досега от коментарите на Трише става ясно, че не се планира допълнително вдигане на лихвата в скоро време. Банката се стреми да затяга паричната политика бавно и постепенно, за да не нанесе вреди на членките на съюза. Според анализатори ЕЦБ ще увеличи лихвата с още 50 базисни пункта до края на годината.
"Повишението не е добре дошло за държавите от периферията, но стабилните членки на еврозоната се нуждаят от подобно действие от известно време. В тази връзка, увеличавайки лихвата, ЕЦБ балансира, което се налага от единната парична политика в еврозоната", коментира Кунис.
Решението на ЕЦБ беше очаквано от инвеститорите и затова не предизвика особени вълнения на европейските пазари. Освен това новината беше засенчена от искането на Португалия за финансова помощ. Еврото отстъпи леко спрямо долара, като в 17.00 ч. българско време достигна $1.4296. Фондовите борси отчетоха минимални ръстове.
Малко преди решението на ЕЦБ централната банка на Великобритания запази основната лихва в страната на 0.5%. Това се случи, въпреки че инфлацията на Острова достигна най-високото си равнище за последните 2 години през февруари. Федералният резерв на САЩ засега също не дава индикации за подобни действия.
Наскоро Фед дори реши да инжектира нов паричен стимул в икономиката на САЩ. Анализатори предупреждават, че продължително разминаване в политиките на централните банки може да окаже дестабилизиращ ефект върху глобалната икономика.
Източник: Dnevnik.bg