Кредити

Небрежни банкери спъват кредити

Защо банката ми отказа кредит, след като отговарям на всички изисквания и документите ми са изрядни? Този въпрос се случва да си зададем, ако се сблъскаме с една неочаквана спънка - Кредитния регистър на БНБ. В него всички трезори и лизингови компании подават информация за задълженията на граждани и фирми и движението по тях. Регистърът е база данни, от която при всяка молба за заем банките искат информация за задълженията на кандидата и дали не е скрил просрочени вноски. Оказва се, че отговорът оттам може да изненада кредитоискателя. Не са редки случаите, когато задължения, погасени преди 2-3 месеца, не са изчистени от базата данни. И от регистъра ги посочват като тежест за клиента.
Трезорите са задължени до 15-о число да са изпратили в регистъра всички промени по досиетата за предишния месец. Но може да се окаже, че овърдрафт, който изобщо не е ползван, става повод за отказ от кредит.
Причината за тези недоразумения е закъснялата и непълна информация, подавана понякога от банките за техни клиенти, твърдят експерти от БНБ. След старта на Кредитния регистър се случваше кредитните институции да бавят информацията по шест месеца, твърди специалист. Според него някои трезори още не са се отказали от лошите си навици. За съжаление Наредба 22 на БНБ, която регламентира работата на Кредитния регистър, не предвижда никакви санкции при просрочване на сроковете. Разчитаме банките сами да се стегнат, защото точната информация е само в тяхна полза, надяват се от централната банка.
В Кредитния регистър се отчита всеки лев, взет назаем. Отразяват се дори опциите за овърдрафт, предоставяни обикновено по дебитните карти. Някои банки дори отчитат и тези суми като рискови - те можели да се усвоят и така да увеличат кредитното бреме.
До средата на 2005 г. данните в Кредитния регистър бяха публични. Сега обаче информацията в него може да се ползва само от банките.
Гражданите и фирмите получават достъп до Кредитния регистър, ако подадат молба в БНБ и получат документ, в който са отразени всички техни задължения и плащането им. Всяко едно запитване от гражданин в рамките на 12 месеца е безплатно, второто струва 10 лв. За фирми таксата е 50 лв. Тя обаче понякога е хвърлена на вятъра, защото доста от трезорите не преразглеждат втори път молбата за заем, независимо че данните в регистъра са стари.

Източник: в-к Стандарт

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: