Кредити

Публикувано от Bank.bg

Над 16 хиляди са жалбите, които са постъпили през 2011 г. в Комисията за защита на потребители. Най-много оплаквания е имало от мобилните оператори, следват жалбите, свързани с рекламации на бяла и черна техника и други стоки. Жалби има срещу туроператори, както и по въпроси, свързани с кредитирането. Това съобщи в интервю за предаването на Дарик „Европа сега" Емилия Елчинова - директор на Главна дирекция „Контрол на пазара" в комисията. По повод проверката в рамките на ЕС, свързана със уебсайтовете, които предлагат потребителски кредити, от комисията съобщиха, че проверените 6 сайта у нас са отговаряли на критериите. Въпреки това много българи все още се оплакват заради липсата на ясна и коректна информация за условията на кредитите.

Емилия Елчинова отбеляза, че има спад в жалбите срещу турооператорите в страната, като миналата година те са били малко над 250. Което било знак и за по-качествената дейност в туристическия бранш, и за активността на потребителите, които все повече се интересували предварително от условията на услугите.

Макар че 70 процента от европейските сайтове, предлагащи потребителски кредити, не са издържали проверката, свързана с достъпността и коректността на информацията, България е сред страните без констатиран проблем. Въпреки това Илияна Цолова – ръководител на дирекция „Административно правно обслужване в КЗП, призна, че има немалко жалби на граждани както срещу начина, по който са им предлагани потребителски кредити, така и срещу офертите за т.нар. „бързи кредити" под 400 лева. Те спестяват време, но и обикновено са по-скъпи.

„В законодателството няма легален термин, който да определя бързите кредити. Жалбите при нас бяха най-вече за лихвата при забавяне на вноските, че става вече прекомерна, но това често е заложено в договора и е трябвало да бъде видяно предварително", обясни Цолова.

Ръководителката на дирекция „Административно правно обслужване" в комисията допълни, че внимателно трябва да бъдат четени условията и за потребителските кредити, макар че там законът гарантирал коректната информация. Защото често според Илияна Цолова лихвата не била толкова висока, даже примамлива, но допълнителните такси и разходи оскъпявали кредита. Уточняващата информация често обаче е изписана с дребен шрифт и въпреки многото оплаквания, банките и финансовите къщи не могат да бъдат санкционирани. Затова призивът е всичко да се чете внимателно, особено там, където буквите са малки.

„Няма ситни, няма едри букви – всичко трябва да се чете. Правили сме опити да търсим становище от БАН, от други институции за това какви размери трябва да имат буквите, за да бъде информацията възможна за възприемане. Искали сме становище и в случаите, когато рекламата тече на екран и отдолу излизат надписи, при каква скорост на движение на надписа е възможно той да бъде осъзнат от потребителя. Но за съжаление е субективно и няма законови изисквания по въпроса", обясни още експертът в КЗП.

При кредитите особено трябвало да се внимава и за записаните условия за възможна промяна на лихвата.

Иначе Емилия Елчинова констатира, че българите стават все по-информирани потребители. „Нарастването на броя на жалбите е знак, че потребителя у нас е информиран къде да си потърси правата, когато почувства, че той е заблуден или са нарушени потребителските му права", посочи тя. По думите й тази година освен към гражданите комисията активно ще подава информация и към стопанските субекти, предлагащи стоки и услуги, за да познават Закона за защита на потребителите по-добре и така да не стават обект на неговите санкции.