Въвеждането на референтен лихвен процент ще даде възможност след отпускане на кредита банките само да изчисляват, а не да решават каква да е лихвата. Текстът, който трябва да се запише в Закона потребителския кредит, вече съществува в Закона за платежните инструменти, където е дадена дефиниция. Това коментира пред журналисти икономистът Любомир Христов по повод предложението на финансовия министър банките да определят лихвите възоснова на референтен лихвен процент каквито са ЮРИБОР и СОФИБОР. На коментарите, че тази методика няма да доведе до спад на размера на лихвите, Христов отговори, че това няма отношение към прозрачността на определянето им.
Той отново призова банките доброволно да приемат практиката на майките си като включат в договорите си пазарен индекс за "референтен лихвен процент" - ЮРИБОР (междубанковата лихва в еврозонат), ЛИБОР, СОФИБОР или лихвен процент по държавни ценни книжа.
Тъй като в България няма механизъм за извънсъдебна защита на потребителите на финансови услуги, трябва да има финансов омбудсман. Той би имал възпиращо въздействие върху практиката на банките и ще бъде механизъм за извънсъдебно споразумение в случай на спор, посочи още икономистът.
Той обясни, че ще има още осъдени банки (след четирите случая от миналата година), защото в договорите с техни клиенти са включили неравноправни текстове каквито са тези, които им дават възможност едностранно да променят лихвите по сключени вече договори.
Христов обясни, че всеки, който е взел заем преди 12 май 2010 г. също може да заведе дело. След тази дата с промени в Закона за потребителския кредит се узакони дефиницията за референтен лихвен процент и възможността на банките едностранно да променят лихвите, коментира той. При това положение съдът не може да осъди банките, които спазват закона.
По думите му в момента Еврокомисията подготвя директива за ипотечните кредити, която се очаква да бъде обсъждана през май и която ще въведе единни правила в общността за този вид заеми.
В дебата за банковите лихви и такси в момента има 3 заблуди, каза още Любомир Христов. Първата е, че предложението на финансовия министър означава административно регулиране на лихвите. По думите на Христов това е практиката в целия ЕС, което можело да се види и като се сравнят дефинициите в останалите 26 страни членки за това какво е референтен лихвен процент.
Вторият мит бил, че ЮРИБОР или СОФИБОР не отразяват разходите на банките. Предназначениeто на този референтен лихвен процент не е да обхващата разходите на банките, поясни Христов. Никой потребител не трябва да е банкер, за да може да види как се определя лихвения му процент, а трябва да има независима страна, коато да казва какъв е механизмът, коментира още той и посочи, че в България няма пазар на лихвите, защото това бил бит пазар. А върху клиентите се прехвърлят рискове, които не би следвало да поемат.