Кредити

Публикувано от Dnevnik.bg

Разходите за заплати и високата инфлация с постоянно поскъпващия юан удрят сериозно китайската конкурентоспособност. Но как се стигна до това?

В навечерието на световната финансова криза през 2008 г. производственият сектор на Китай се характеризираше с преобладаващ фокус върху износа, в резултат на което търговският излишък се покачваше и се натрупаха сериозни валутни резерви, посочва в свой анализ Saxo Bank.

Вследствие на кризата обаче има драматична промяна, отчасти поради липсата на външно търсене, но също така и поради нарастващите опасения, че Китай губи конкурентното си предимство. Главният коз на китайските производители е изобилието от леснодостъпна и евтина работна ръка, а според някои и изкуствено обезценяваната валута.

Скорошен доклад от Китайската академия за социални науки (КАСН) признава, че от края на 2008 г. насетне износът на Китай към САЩ намалява и в крайна сметка азиатската държава записа и първия си търговски дефицит от 6 години насам през март 2010 г.

Но какви са причините за този спад?

В своя доклад академията изтъква като най-значителни фактори - директивите в областта на държавната политика (които увеличават производствените разходи в Китай), както и ескалиращите цени на суровините/енергията. Това от своя страна изхвърля някои производители от бизнеса, от което страда износът. Всъщност един кратък поглед върху някои от факторите за ценообразуване на крайния продукт ще покаже – цената на суровините е главният, но разходите за заплати и транспорт също са влияещи фактори. Разходите за суровини и транспорт конкретно са едни и същи за всички износители без значение на местоположението. Значи ли това, че заплатите и валутата са основните фактори, влияят на ценообразуването на крайния продукт?

Китайският износ към САЩ се равнява на 30.41 млрд. долара през 2010 г. и на 31.15 млрд. долара през първите 7 месеца на 2011 г. Покачването на китайския юан с 5.7% спрямо долара за същия период едва ли е убедителен аргумент, че обменният курс е доминиращ фактор, влияещ на износа.

В доклад от Boston Consulting Group от май тази година пише, че разликата в заплащането между САЩ и Китай бързо се свива (заплатите в азиатската държава се повишават с 15-20% годишно) и се очаква да се доближат в рамките на следващите пет години.

Но единствено САЩ ли са заплаха за конкурентоспособността на Китай?

По-бедните съседи на Китай – Виетнам, Бангладеш и в по-малка степен – Индонезия, бавно крадат от дела на Китай в износа на стоки от леката промишленост (по отношение на европейски и американски износ дестинации), докато Мексико постепенно увеличава приходите от износа на стоки от "по-високостойностните" категории стоки – мебели и инструменти. Така излиза, че заплатите имат основно влияние върху конкурентоспособността на Китай и с годишна инфлация от над 6% напрежението е малко вероятно да изчезне скоро.

Износът представляваше 42% от БВП на Китай през 2008 г. и впоследствие пада до 37% през 2010 г. Така спадът в конкурентоспособността може да има сериозни последици за растежа. Насърчаването на износа намалява за сметка на повишаване възможностите на домакинствата/гражданите за вътрешна консумация с цел по-бавен, но качествен растеж.

В обобщение Китай е изправен пред ерозия на глобалната си конкурентоспособност заради натиска от разходите за заплати и високата инфлация. А китайската валута и постепенното й поскъпване също играят важна роля, но загубата на конкурентоспособност от страна на Китай може да се разглежда и като полезен фактор в глобалния процес на ребалансиране.

*Използван е преводът на експертите от "ЕЛАНА трейдинг", които правят съвместни годишни прогнози със Saxo Bank