Кредити

Публикувано от Dnevnik.bg

Ситуацията през последното тримесечие се промени от лоша към по-лоша. Перспективите за растеж не са оптимистични, правителствата и централните банки отново полагат всички възможни усилия за спасяване на системата. В Европа последните опити за изваждане на ЕС от дълговата криза пропадат. Това се дължи на изчерпаната политическа солидарност и все по-силното придържане на силните икономики към техните вътрешни проблеми. Това се казва в анализ на  Saxo bank.

Усилията на развитите икономики за спасяване на ситуацията чрез финансиране на фалирали банки, с нови стимули и печатане на пари, не доведоха до устойчиво възстановяване от финансовата криза през 2008/2009 г.

И все пак, дали отговорните лица и централните банки са си взели поука? Едва ли! Всъщност изглежда, че те са склонни да удвоят предишните си усилия, ситуация, която наричаме "Максимална интервенция". По-задълбочен анализ подсказва, че този Кейнсиански подход на създаване на все повече дълг, би довел до един от следните три сценария:

1. Японизация – да се натрупва все повече дълг по държавния баланс, докато частният сектор се възстановява. Аналогия може да се направи с изгубените десетилетия на Япония, като основният стоящ въпрос е дали моделът на силен износ и силни спестявания в частния сектор може да бъде повторен на друго място. И все пак, твърде активен публичен сектор, който задушава потенциала на динамиката в частния сектор, едва ли може да е път, който си струва да се поеме от други развити страни.

2. "Криза 2.0" – този сценарий е подтикнат от недоволстващите купувачи на правителствени облигации. Изглежда най-страшен, но всъщност представлява най-бърз и евтин начин да се разреши дилемата с дълга на развитите икономики. При този вариант краткосрочният план не е оптимистичен, включвайки потенциално увеличаване на задлъжнялостта, отписване на лоши дългове и т. н. Все пак в по-дългосрочен план освободените пазари и разпределянето на капитала на базата на най-висока пределна възвращаемост ще осигурят на икономиката по-силно начало и ще доведат до създаване на повече работни места в частния сектор.

3. Монетаризация – това е любимият сценарий на тези, които вярват, че пътят на Япония е бил правилен, но недостатъчно агресивен. Това е култът към безкрайната Кайнсианска игра на спасяване от фалити, изсипване на нови стимули и печатане на пари, с надеждата, че икономическият растеж ще се завърне като по чудо, ако можем да си купим само още малко време. Това също означава, че всички правителства и централни банки евентуално биха предприели политика на парично стимулиране и това би отслабило валутите им. Япония и Швейцария са прекрасни примери за това как една силна валута може да предизвика безпрецедентни политически решения.

Междувременно проблемът и решението остават лесни за Европа – лидерите трябва да спрат с налагането на неадекватни мерки и схемите на отсрочване на проблемите във времето и да започнат обсъждането на един истински паричен съюз, ако искат ЕС да излезе непокътнат от това предизвикателство.

Единственият път към оцеляване на ЕС е създаването на министерство на финансите на ЕС и налагането на обща фискална политика, за да е сигурно, че всички страни членки са съпричастни с необходимите практики от поддържане на дълга под някакъв праг и за да се задържи вярата в ЕС като търговска зона. Това би означавало един общ кредитен риск за инвеститорите и търговските партньори, вместо 27 различни пазара на дълг със съответния кредитен риск за всеки един от тях.

Понастоящем всеки иска да има задължения в слабите страни и активи в силните, особено при положение, че ЕС се разпадне. Движението на капитала се изчерпва и по този начин всички са застрашени от необходимостта за издаване на нов дълг, за да се плати старият.

Това важи в най-пълна сила за Италия, която има дълг в размер на 1 трлн. евро и политическата апатия води до по-висока доходност от страни, които обикновено не се толерират и се разглеждат като по-рискови, каквато е Испания. Започвайки през 2008 г. в ядрото на кризата, целият процес на прехвърляне на частен дълг със затруднени плащания към публичния баланс, с цел да се осигурят по-ниски лихви и лесен достъп до капитал, не помогна за постигане на устойчиво възстановяване. Достигна се точка на насищане след всички стимули. Тук е уместно да цитираме Алберт Айнщайн: "Определение за лудост е да вършиш едно и също нещо, очаквайки различни резултати."

Това е контекстът и за следващите няколко тримесечия като политиката на отсрочване на проблемите все още е на дневен ред и в глобален мащаб.

*Използван е преводът на експертите от ЕЛАНА Трейдинг, които правят съвместни годишни прогнози със Saxo Bank