Кредити

Публикувано от Dnevnik.bg

Сливанията и придобиванията в България се активизират в началото на 2011 г., но сделките стават все по-трудно. Причина за това са твърде високите очаквания на продавачите, създадени през периода 2007-2008 г., които в момента са без солиден фундамент. От друга страна са купувачите, които очакваха кризата рязко да свали оценките на продаваните активи. Това стана ясно от изказвания на участниците днес в шестата годишна конференция на вестник "Капитал", посветена на сливания, придобивания и дялово финансиране.

Според някои от тях очакваният ръст на икономиките в Югоизточна Европа през следващата година ще благоприятства тези сделки. Така например анализът на Raiffeisen Investment сочи, че ръстът в нашия регион ще бъде 4.5% при 2.5% за западната част на Европа.

"Инвеститорите все пак очакват и се настройват за стагнация в краткосрочен и средносрочен план, но смятат, че страните от региона и специално България ще я преодолеят сравнително леко за разлика от периода след фалита на"Лемън брадърс". И въпреки това остават предпазливи", каза Клаус Имхоф, директор "Потребителски стоки и биотехнологии" в Raiffeisen Investment.

Той посочи, че тенденцията в последните две години за региона наистина не е положителна, като преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са намалели двойно, с изключение на тези в Румъния. В същото време вложенията в България, освен че намаляват, се и съсредоточават само в няколко направления, най-голямото от които е търговията на дребно. Там обаче конкуренцията се засили много и това може да доведе до оттеглянето на някои от веригите.

"Инвеститорите разглеждат региони, а не страни, а Югоизточна Европа за съжаление изглежда нищожно малък и като ръст, и като размер. Нормално е това да доведе и до отлив, особено на големи инвестиции. Хубавото е, че това доведе до едно приземяване и сега има по-нормални очаквания и ръстове", коментира

Валери Петров, партньор в инвестиционния фонд "Бенкрофт прайвът екуити". Той допълни, че случващото се в Гърция повлия негативно върху инвеститорите. "Но смятам, че това се преодолява след първите няколко месеца и вече страните от региона са разграничени достатъчно ясно от гръцките проблеми."

Според участниците в конференция едно от най-големите предизвикателства на пазара на сливания и поглъщания в България и региона си остава и липсата на достатъчно ликвидност в банките, които са ключови играчи в този бизнес.

Те посочват, че условията за кредитиране на банките се затегнаха и сега до сделка се стига само при условие, че купувачът има значителна част от сумата за придобиването. Другият проблем според Петров е "твърде високият дълг в самите компании, дълг, който сега самите те имат затруднения да обслужват".

"Тук идват и критиките от пазара към банките, които държат такива предприятия в реанимация. Не се пристъпва към ликвидация, а в същото време не им отпускат нови заеми, за да стъпят на краката си", коментира Борислав Иванов, директор в Дойче банк - България.

Докато през 2007-2008 г. наблюдавахме сделки за по 3-4 млрд. евро на година, след това те спаднаха до 500-600 млн. евро годишно. Малко нарастване имаше в началото на тази година. Глобалната тенденция показа силно първо полугодие и силен спад през третото тримесечие, коментираха участници в конференцията.

Очакванията сега вече са за двойно дъно на кризата в световната икономика и експертите не прогнозират през следващата година ръст при сливанията и придобиванията в България, който да е провокиран от интереса на чужди компании. Дори и сега, с изключение на най-големите такива сделки, повечето от по-малките са местни. Освен това някои фондове за дялови инвестиции, които придобиха активи преди 5-6 години, сега търсят изход за вложенията си.

Основните рискове идват от банките, където делът на просрочените заеми продължава да расте, а това може да ограничи кредитирането. Освен това  държавните инвестиции намаляват, което влияе негативно и върху икономическия растеж. Голямата зависимост от чуждите инвестиции също може да е проблем за региона, защото е източник на нестабилност по време на криза.

 Нов фонд по "Конкурентоспособност" ще субсидира бизнеса и ще осигурява по-ниски лихви

Зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов каза по време на форума, че ще бъде структуриран нов гаранционен фонд по ОП "Конкурентоспособност". От програмата ще се заделят 150 млн. евро за субсидиране на малки и средни предприятия. Парите ще бъдат предоставени за управление от банки, които обаче ще трябва да подсигурят още толкова средства за финансиране, или общата сума ще достигне 300 млн. евро. Механизмът ще действа по следния начин - банката отпуска например 100 хил. лв. на фирма. От тях 50 хил. лв. са директна безвъзмездна субсидия от "Конкурентоспособност", а другите са кредит, който по силата на споразумението ще трябва да е с 50% по-ниска лихва от пазарните. "Целта на новия механизъм е част от средствата по оперативната програма за малкия и средния бизнес да се пренасочат за субсидиране на фирмите и облекчаване на банковото кредитиране, като се понижат лихвите", заяви Ангелов. Той допълни, че доста от параметрите по схемата предстои да бъдат обсъдени.