Кредити

Публикувано от Dnevnik.bg

Българският потребител на банкови услуги доживя фиксирани лихви по жилищни кредити. Появиха се в резултат на кризата. Както и в други случаи обаче и в този може да се каже - фиксирани, но не съвсем. Особеност при тях на българския пазар е, че те не са за целия срок на заема, а само за кратък първоначален период от няколко години. И са характерни най-вече за жилищните ипотечни кредити.

Офертите за фиксирана лихва по потребителски заеми за целия срок са две-три. Все още няма предложение за жилищен кредит с фиксирана лихва за целия период. Най-дългата възможност е десет години в оферта на Алфа банк (3, 5, 7 или 10 години). Уникредит Булбанк има промоция за фиксирана лихва за първите пет години.

Емпорики банк също имаше предложение за три или пет години по избор на клиента. Другите оферти са за първите една до максимум три години от срока на заема. По информация на Паскуале Джамбои, директор "Банкиране на дребно" в Уникредит Булбанк, във Великобритания и Германия около 40% от ипотечните кредити са с фиксирана лихва, а в Швеция - дори 70%.

Преди дни той коментира, че в България този тип лихви не са много добре застъпени, а би могло да се достигне ниво от не по-малко 20% дял на ипотеки с фиксирана лихва, като допълни, че един зрял и консолидиран пазар се основава на такива лихвени проценти.

Сред другите особености на българската фиксирана лихва по кредит е това, че

тя се предлага само за заеми в евро

Причината е, че банките не могат да си осигурят толкова дългосрочен ресурс в левове от местния пазар. Според структурата си преобладаващата част от спестяванията у нас са краткосрочни, максимум до една година.

Средният срок на един ипотечен кредит е около 20 години. Още повече че по време на депозитната война през 2008-2009 г. високите лихви се предлагаха най-вече по тримесечни срочни влогове. Едва след утихването й акцентът в промоционалните оферти на банките се измести към 6-, 12- и 24-месечните депозити. На междубанковия пазар тук кредитирането също е краткосрочно.

Защо точно сега

По време на кредитния бум отпреди кризата нямаше фиксирани лихви. Тогава офертите бяха с нулеви лихвени нива или с намалена лихва за първата една-две години например. Сега след изтичане на периода с фиксирано равнище в общия случай лихвата се формира от базовия лихвен процент на съответната банка или пазарен индекс (EURIBOR) плюс надбавка.

Според представители на сектора заемите с такива лихви са направени именно заради кризата и са насочени специално към клиенти, които имат колебание заради променливия размер на вноската в несигурната икономическа среда. По този начин на клиентите се осигурява предсказуемост и сигурност, поне в периода до възстановяване от кризата.

При този тип лихва размерът на месечната вноска не се променя и клиентът знае колко точно дължи за определено време напред. Тоест предлагат се, за да отговорят на моментната пазарна ситуация и на условията в икономиката на този етап. От банките посочват, че структурират продуктите си, съобразявайки се с нуждите на клиентите в текущия период, пазарната конюнктура и нивото на риск, което могат да поемат.

Като фактор се посочва и негодуванието на клиентите от неколкократната промяна на лихвите на съществуващи кредити от страна на банките в изминалите две години. Освен това се отчита фактът, че този тип оферти са и маркетингов трик да се размърда кредитирането и така клиентите да се върнат отново на пазара, защото все още търсенето е ниско. Сред

обективните фактори

е нивото на лихвите на европейските пазари. Според прогнозите на анализатори през следващите две-три години лихвените нива там ще се увеличават, тъй като EURIBOR в момента е на историческо дъно. Нагласите са, че в средносрочен план пазарите в еврозоната ще продължат да бъдат волатилни, като след това се очакват стабилизация и евентуално намаляване на междубанковите лихви там.

И тъй като банките тук в последните три години не разчитат на финансиране от централите си, за самите тях това е важно при структуриране на продуктите им. Според банките в момента е изгодно да се ползват заеми с фиксирана лихва именно заради бъдещите очаквания за повишение на EURIBOR независимо от това, че сега е на най-ниските си нива.

Точно заради това сега банките купуват пари отвън на по-ниска лихва (към основната цена се прибавя и цена за риск предвид страната, от която е банката - бел. ред.) и могат да си позволят да предложат и тук кредити на по-приемливи нива.

Дял на фиксираните лихви

Под 20% са в България

40% са в Германия и Великобритания

70% са в Швеция

Важно!

При заемите с фиксирана лихва е важно да се обърне внимание на разликата й с плаващата лихва. Тъй като банката се ангажира да осигури финансов ресурс за обезпечение на кредита за целия период, в който лихвата е фиксирана, заемите с такъв лихвен процент обикновено са по-скъпи от тези с плаващ. Във фиксираната лихва е калкулирана и цената на финансовия инструмент, с който банката е застраховала пазарния лихвен риск. Затова чисто математически се получава в някои случаи леко оскъпяване на крайния резултат при кредит с фиксирана лихва за определен период и такъв с плаваща за целия срок. Тук рискът е от това, че при плаващата лихва, която се формира от променлив компонент (EURIBOR или банков лихвен процент) + надбавка, не е ясно кога и с колко тя ще се промени в зависимост от измененията на EURIBOR или БЛП. Това води до промяна и в месечната вноска по кредита. В другия случай остава предимството за фиксирани вноски за определен период от време и предсказуемостта, която това осигурява за бюджета на домакинствата.