Печалба от 439 млн. лв. има банковата система в края на август тази година, показват данните на БНБ за състоянието на сектора. Продължава спадът на финансовия резултат, който се наблюдава от началото на кризата у нас. През август той е 5.11% на годишна база.
Все пак като цяло банковата система не е приключвала на загуба от началото на кризата досега. Само отделни кредитни институции отчитат загуба, като броят им варира между шест и осем. През май секторът отбеляза първи годишен ръст на печалбата си от началото на кризата (с 3.3%), който обаче не се повтаря до момента.
От февруари насам банките успяха да свият темпа на спад в системата от двуцифрен през 2010 г. до едноцифрен. Спрямо юли печалбата се увеличава с 63 млн. лв. Месечните лихвени и нелихвени приходи превишават оперативните разходи на системата, включително и за обезценка, като през август те са за 104 млн. лв.
Така за осемте месеца на годината достигат 844 млн. лв. От БНБ посочват, че "през август кредитните институции се придържат към модела си на поведение, който гарантира съхраняване на стабилността на банковата система".
"Запазва се доверието в банковия сектор и отделните кредитни институции", допълват от централната банка. Израз на това според институцията е продължаващият растеж на привлечените в системата средства. Към края на август те достигат 65.3 млрд. лв.
Вече почти половината от тях – 46%, или 30.034 млрд. лв., са депозитите на домакинствата. За един месец те са се увеличили с 240 млн. лв. През юли нарастването им беше с 500 млн. лв., като от началото на годината това беше най-голямото им месечно увеличение. Тези и по-големи обеми на нарастване на влоговете на домакинствата се наблюдават от началото на кризата заради отложеното потребление.
В криза населението предпочита да спестява, вместо да потребява, заради несигурността в доходите си и безработицата. Според последно проучване на Уникредит Булбанк може да мине поне още една година, преди домакинствата отново да проявят желание за по-големи разходи и повече заеми.
И през миналия месец се запазва свитото кредитиране както при фирмите, така и в банкирането на дребно. Като незначително определя БНБ увеличението при жилищните и при потребителските заеми – с 0.1% и за двата сегмента. Нарастването при първите е с 6.3 млн. лв. до 9.4 млрд. лв., а при тези за потребление – с 6.7 млн. лв. до 9.249 млрд. лв. На практика определящо за ръста на целия кредитен портфейл през август е било нарастването на корпоративните заеми със 187 млн. лв. до 35.107 млрд. лв.
Централната банка посочва, че през август се забавя темпът на растеж на класифицираните активи. Към средата на година делът на просрочията над 90 дни е 13.5%. БНБ публикува тези данни на тримесечие. Всеки месец се оповестяват данни за лоши и преструктурирани кредити, чийто дял в края на миналия месец е 21.45%.
Според БНБ обаче тази категория заеми включва освен просрочия също и кредити, които са били проблемни, но вече се обслужват редовно, тъй като са предоговорени. Данни за необслужваните заеми за деветте месеца на годината ще бъдат публикувани в края на октомври с тримесечните отчети на отделните банки.
През август отчети за дейността си към БНБ е започнал да подава и клонът на турската Ишбанк. Това означава, че реално е започнал дейността си от началото на месеца. Най-голямата частна турска банка откри клон в София чрез поделението си в Германия, възползвайки се от правилото за единния паспорт в евросъюза (всяка банка от държава в ЕС има право да открива свое поделение в друга страна членка, без да й се издава лиценз).