Банковата система отчита печалба от 376 млн. лв. в края на юли, сочат данните на БНБ. Финансовият й резултат продължава да спада вече втора година, въпреки че като цяло секторът от началото на кризата досега не е излизал на загуба. Само отделни кредитни институции отчитат загуба, като броят им варира около шест до осем.
Годишният спад (спрямо юли 2010 г.) на печалбата на системата е 6.4%. През май секторът отбеляза първи годишен ръст на печалбата си от началото на кризата (с 3.3%), който обаче не се повтаря до момента. Все пак от февруари насам секторът успя да свие темпа на спад от двуцифрен през 2010 г. до едноцифрен.
Спрямо юни печалбата на банките се увеличава с 61 млн. лв. Според БНБ водещ принос за повишаването на финансовия резултат на системата има нетният лихвен доход (с месечно нарастване от 241 млн. лв.).
Централната банка посочва, че през миналия месец нарастването на просрочените кредити и на свързаните с тях разходи за обезценка са в рамките на наблюдаваните изменения през годината. През юли е извършена обезценка за 115 млн. лв., като общият й обем от началото на годината достига 740 млн. лв.
Към средата на година делът на просрочията над 90 дни е 13.5%. Централната банка публикува тези данни на тримесечие. Всеки месец се оповестяват данни за лоши и преструктурирани кредити, чийто дял в края на миналия месец е малко над 21%, като през юли са се увеличили с 340 млн. лв.
Според БНБ обаче тази категория заеми включва освен просрочия и кредити, които са били проблемни, но вече се обслужват редовно, тъй като са предоговорени.
От Централната банка посочват, че в края на юли финансовите показатели на кредитните институции остават стабилни. В банковата система е отчетено увеличение на привлечените средства и на активите. В резултат от нарастването на нискорисковите инвестиции ликвидността на системата се засилва, като коефициентът на ликвидните активи достига 25.17%, се казва още в съобщението. За един месец общо привлечените средства се увеличават с 666 млн. лв. (до 65 млрд. лв.).
С 500 млн. лв. е нарастването на депозитите на граждани и домакинства. Делът им продължава да нараства и достига 45.9% в общата сума на привлечения ресурс. От началото на годината това е най-голямото им месечно увеличение. Тези и по-големи обеми на нарастване на влоговете на домакинствата се наблюдават от началото на кризата заради отложеното потребление.
В криза населението предпочита да спестява, вместо да потребява, заради несигурността в доходите си и безработицата. Продължават да намаляват средствата от кредитни институции, които основно са депозити и кредитни линии от банките майки. Обяснението е, че заради високата ликвидност банките тук предпочитат да погасят задълженията към централите си, тъй като кредитирането все още е свито и този ресурс не им носи доходи, а те имат разходи по управлението му.
Общата сума на активите на банковия сектор нараства с 1% и в края на миналия месец възлиза на 75.7 млрд. лв. Брутните кредити (без тези за кредитни институции) незначително намаляват (27 млн. лв.). Динамиката на кредитния портфейл е повлияна от настъпили погашения при централните правителства и некредитните институции.
Корпоративните кредити нарастват с 0.8% (266 млн. лв.) за месец до 35 млрд. лв., а експозициите на дребно – с 0.1% (10 млн. лв.) до 18.6 млрд. лв. Слабият растеж на жилищните ипотечни кредити (0.1%) е съпроводен от незначително намаление на потребителските заеми.
Основни показатели на банковата система към края на юли 2011 г.
- 75.7 млрд. лв. са активите
- 10.1 млрд. лв. е капиталът
- 53.5 млрд. лв. са кредитите за бизнеса и домакинствата
- 50.9 млрд. лв. са депозитите на бизнеса и домакинствата