Хотелиерството и недвижимите имоти се оказват извън ограничения контингент на привлекателните за кредитиране сегменти през първото тримесечие на тази година, показват данните на БНБ. Обемът и на двата сектора, обособени в статистиката на централната банка като хотелиерство и ресторантьорство и операции с недвижими имоти, за едно тримесечие се е свил с по около 50 млн. лв.
Основното обяснение е в повечето погашения по съществуващи кредити от обема на новоотпуснати. Така, въпреки че в последните месеци банките дават категорични заявки за желание за кредитиране заради необходимостта да подобрят доходите си, тези сектори остават извън полезрението им.
В момента проектите за финансиране се преценяват много внимателно както от самите фирми, така и от кредитните институции. Банките оценяват първо сегмента, в който работи конкретната фирма, след това как тя се вписва в този сектор като резултати и дейност, както и нейните доставчици, клиенти и контрагенти.
Предвид факта, че на този етап банките изкарват именно хотели и недвижими имоти за публична продажба на търгове заради неплатени кредити, не е изненада, че точно тези сектори са заобиколени от и без това оскъдния финансов поток на кредитиране.
Други сектори, които отчитат свиване на кредитния портфейл, са преработващата промишленост, селското и горското стопанство, транспорт и складиране, добивната промишленост. Нарастване на кредитирането се отчита в енергийния сектор (производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива), професионални дейности и научни изследвания (юридически, счетоводни, консултантски, рекламни дейности и др.), строителство, ВиК услугите, търговия и ремонт на автомобили.
Нарастването при строителството може да се отдаде на това, че в последно време някои дългогодишни клиенти на банки получават възможност и финансиране да довършат проекти в напреднала фаза, които са били замразени или изоставени заради кризата през изминалите две години. Дейностите от търговията и през предходните три тримесечия отбелязват нарастване, при това в доста по-големи размери.
Увеличението на кредитите за този сектор до известна степен се отдава и на ръста в износа. В края на седмицата от Националния статистически институт отчетоха 2.5% ръст на икономиката за първото тримесечие на 2011 г. на годишна база, като основният източник на това увеличение е износът, докато инвестициите и вътрешното потребление все още остават свити.
През март тази година за първи път се появиха окуражаващи сигнали и при корпоративните кредити, и в банкирането на дребно. От една страна, обемът на лошите и преструктурирани фирмени заеми отбеляза второ поредно свиване, а от друга – потребителските кредити отчетоха нарастване за първи път след продължилото повече от година свиване заради стагнираното вътрешно потребление.
Според банкери обаче е важно тези сигнали да се окажат устойчиви и да се задържат и през следващите периоди. В края на март фирмените заеми са 31.7 млрд. лв., а тези за домакинствата - 18.9 млрд. лв.
Данните, които БНБ обявява, е възможно да бъдат ревизирани през следващо тримесечие, което може да промени в някаква степен общата картина за ориентацията на кредитната дейност на банките по сектори в икономиката.