Кредити

Публикувано от

При това ниво на необслужваните кредити няма системен риск за банковата система. Това твърди пред БНР главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов. Преди два дни БНБ публикува данни, които сочат нарастване на лошите кредити през юли до 6,2 млрд. лв., което е близо 16% от кредитния портфейл на банките. Пикът на лошите кредити обаче бе през месец април. Статистиката показва, че най-проблемни са фирмените и потребителските кредити, а най-малко са лошите заеми при ипотечното кредитиране. Данните на БНБ обаче ни донесоха и добри новини. Увеличава се кредитирането на фирмите от реалната икономика, което говори за съживяване на бизнеса. За една година общите депозити в банковата система са нараснали с 8,4 на сто, като са достигнали повече от 41 млрд. лв. В тази сума влизат и "белите пари за черни дни", или спестяванията на българските домакинства, на стойност 26 млрд. лв.
Причините за увеличаване на лошите кредити, според Павлов, са в състоянието на икономиката. "Имаме забавяне на икономическата активност, която продължава. Имаме пазар на труда, в който все още картината е неблагоприятна. Бързото нарастване на необслужваните кредити се дължи и на бързите темпове, с които се отпускаха заеми в годините на бума на кредитирането. Иначе цифрите не представляват голяма изненада, защото темповете, с които нарастват лошите кредити, са сравними с тези, които сме наблюдавали и преди. Дори могат да се разглеждат и като по-ниски в сравнение с лошите кредити в края на м.г.", коментира Павлов пред БНР.
По думите му в другите страни, които преминават през аналогични трудности, наблюдават същите явления. Има страни, в които това влошаване е много по-драматично и то представлява риск за стабилността на банковата система, каквито са примерно някои от балтийските държави, Казахстан, Украйна. В България нещата са с много по-приемливи пропорции и влошаването на лошите кредити до това ниво не представлява риск за стабилността на банковата система, категоричен е главният икономист на УниКредит Булбанк.
По данни на правителството и на бизнеса вече се очертават първите признаци за излизане на България от кризата вследствие на рязко увеличения експорт на страната за ЕС. Това ще промени в някаква степен и картината на лошите кредити. Качеството на кредитите ще продължи да бъде функция на ставащото в икономиката. Рецесията вероятно ще свърши някъде през третото тримесечие на т. г. С това обаче усещането, че икономиката преминава през трудности, няма да свърши. Ще има други сектори, които ще продължат да изпитват сериозни затруднения. През следващата година очакваме ръст на БВП от порядъка на 2 процента, което обаче не е достатъчно, за да започне икономиката да създава работни места, коментира още Кристофор Павлов