Втора вълна на предоговаряне и преструктуриране на кредити върви в момента, заявиха за "Дневник" банкери. Става въпрос преди всичко за фирмени заеми. Освен това се е оформила и друга тенденция – банките "подканят" своите клиенти в банкирането на дребно – потребителски и ипотечни заеми, към предоговаряне на условията, ако забелязват проблеми в обслужването.
Първата такава вълна беше през първата половина на миналата година, когато ефектите на кризата се усетиха и в България и "всички изпаднаха в шок". Тогава корпоративните кредити са разсрочвани за срок от няколко месеца например въз основа на съществуващите очаквания за продажби и приходи. Сега се оказва, че тези очаквания не се потвърждават и банките и фирмите предоговарят и преструктурират отново заеми. В това няма нищо лошо, тъй като условията на средата и бизнес цикълът налагат предприемането на такива мерки, посочват банкери.
Доскоро този процес при дребните заеми не е бил така активен, но от началото на годината банките всъщност посочват възможността на клиентите, че могат да се възползват от този вариант при временни затруднения. Ние подканяме и обясняваме на клиентите, че е добре да преструктурират кредита си, тъй като те или не знаят за това, или имат притеснение да потърсят помощта на банката, каза банкер от голяма банка.
В скорошно прессъобщение за промоционални условия по потребителски кредит на Банка ДСК се посочваше, че банката предлага за всичките си клиенти "гъвкави възможности за предоговаряне на условията по потребителски и жилищни кредити". Банкери обясняват, че по принцип преструктурирането на заем за физическо лице е по-трудно от това на фирмен кредит, тъй като те са много на брой в портфейла на една банка, клиентите не смеят или не знаят, че могат да отидат в банката и да инициират промяна в условията заради кризата.
Освен това една фирма в затруднение все пак има варианти – продажба на активи, допълнително обезпечение, преструктуриране на бизнеса, оптимизиране на разходи и др., докато, ако едно физическо лице загуби работата си, дори и да иска, няма как да погасява задълженията си заради липсата на друг източник на доходи.
Според Наредба №9 на БНБ за класификация на просрочените експозиции има разлика между преструктурирани и предоговорени заеми. Преструктурирани са тези заеми, по които банката счита, че кредитополучателят няма да е в състояние да изплати в срок пълния размер на задължението си и тя не би могла да събере целия размер на дълга.
В този случай се променят първоначалните условия, като банката дава отстъпки на длъжника - например дисконтиране на дълга с размера на обезпечението по заема, като се преминава към реализация на обезпечението. Така дългът на кредитополучателя се намалява. Този тип кредити обаче продължават да генерират паричен поток.
Предоговорени са кредити, по които банката прави промени в първоначалните условия на длъжника, но те не водят до промяна в паричните потоци по кредита. В тези случаи размерът на кредита не се променя, а се дават временни отстъпки – известно намаление на главницата, като част от нея се прехвърля към следващ период, капитализиране на лихва. Целта е банката да си гарантира паричен поток.
Новата вълна предоговаряния следва старта на годината отново с трицифрен ръст на просрочията по кредити на годишна база. Според данните на БНБ за лошите и преструктурираните заеми към края на януари 2010 г. нарастването им е плавно, като делът на общофирмените и тези за домакинства достига 11.6%. В края на декември те бяха 10.6%, а през ноември - малко над 9%.
За една година обемът им се увеличава над три пъти, като достига 4.471 млрд. лв. Най-голямо като обем е нарастването на просрочията при фирмените заеми – с 1.7 млрд. лв. за година (246.3%). Потребителските кредити се увеличават с 618.2 млн. лв. за една година, или със 161.5%. Все пак очакванията са от второто тримесечие на тази година темпът на растеж на проблемните заеми да започне да спада.